Дворчето на баба
ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора,
а баба дигна двете си тави,
в които кипна сладкото от дюли,
а котаракът припечето сви –
и го отмъкна някъде до юли,
доде събирах жълтата трева,
и прочката на дама се отвори,
и старото магаре изрева –
с глава прекръсти меките простори,
и катеричка прелетя една –
да си нагледа зимната хралупа,
поседнах в тази блага тишина
една шишарка с нея да изхрупам,
а сетне връз покривката от лен
прекръстих се със старците над хляба.
Когато остарея някой ден,
аз ще ви чакам в дворчето на баба.
© Валери Станков All rights reserved.
