28 февр. 2015 г., 09:14

Дворец-4

646 0 1

                          По пътищата непознати, тръгнах сама.

                          Вече нямам дом, живея в тишина.

                          Бях принцеса в нощната тъма.

                          До мен остана само пълната луна!

                          Любовта ни е жива рана.

                          Някога от и двамата избрана.

                          Да те забравя, не бих могла!

                          Потъвам в синя мъгла,

                          в която отронвам сълза.

                          От болка и гняв, живея в грях!

                          До тебе тихичко заспивах.

                          На пръсти сутрин си отивах.

                          Днес съдбата си презирам.

                          Утеха в нищо не намирам.

                          Поглед жаден, нежен зов,

                          към теб крещи: - Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...