28 февр. 2015 г., 09:14

Дворец-4

652 0 1

                          По пътищата непознати, тръгнах сама.

                          Вече нямам дом, живея в тишина.

                          Бях принцеса в нощната тъма.

                          До мен остана само пълната луна!

                          Любовта ни е жива рана.

                          Някога от и двамата избрана.

                          Да те забравя, не бих могла!

                          Потъвам в синя мъгла,

                          в която отронвам сълза.

                          От болка и гняв, живея в грях!

                          До тебе тихичко заспивах.

                          На пръсти сутрин си отивах.

                          Днес съдбата си презирам.

                          Утеха в нищо не намирам.

                          Поглед жаден, нежен зов,

                          към теб крещи: - Любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...