По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана.
Някога от и двамата избрана.
Да те забравя, не бих могла!
Потъвам в синя мъгла,
в която отронвам сълза.
От болка и гняв, живея в грях!
До тебе тихичко заспивах.
На пръсти сутрин си отивах. ...