По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана.
Някога от и двамата избрана.
Да те забравя, не бих могла!
Потъвам в синя мъгла,
в която отронвам сълза.
От болка и гняв, живея в грях!
До тебе тихичко заспивах.
На пръсти сутрин си отивах.
Днес съдбата си презирам.
Утеха в нищо не намирам.
Поглед жаден, нежен зов,
към теб крещи: - Любов!
© Благослава Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
