16 февр. 2019 г., 10:07

Двубой

780 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

 

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти!
  • Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
    Сълза
    Животът се изнизва
    като пясъчен часовник...
    Зрънца - надежда, вяра и любов
    улавят всеки миг неповторим.
    Вървя срещу времето...
    Срещу неправдата бунтува се
    моята изстрадала душа!
    Все си мисля, че не трябва да мълча!
    Ако не направя утъпкана пътека
    от трънливата - която е пред мен.
    То тогава!Защо съм живяла?
    Тук, на този свят!
    И толкова много боли ме...
    Зад всяка моя усмивка -
    скрит е безпомощен зов!
    Зад всяка моя сълза -
    пролята в луната нощ,
    трепти, изгрява зорница
    над моя беден живот...!
    Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
    "Вълшебно измерение" Катя Джамова
  • С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!
  • Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
    Поздравление!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...