Feb 16, 2019, 10:07 AM

Двубой

  Poetry
776 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

 

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Антоан, благодаря ти!
  • Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
    Сълза
    Животът се изнизва
    като пясъчен часовник...
    Зрънца - надежда, вяра и любов
    улавят всеки миг неповторим.
    Вървя срещу времето...
    Срещу неправдата бунтува се
    моята изстрадала душа!
    Все си мисля, че не трябва да мълча!
    Ако не направя утъпкана пътека
    от трънливата - която е пред мен.
    То тогава!Защо съм живяла?
    Тук, на този свят!
    И толкова много боли ме...
    Зад всяка моя усмивка -
    скрит е безпомощен зов!
    Зад всяка моя сълза -
    пролята в луната нощ,
    трепти, изгрява зорница
    над моя беден живот...!
    Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
    "Вълшебно измерение" Катя Джамова
  • С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!
  • Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
    Поздравление!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...