16 feb 2019, 10:07

Двубой

  Poesía
765 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

 

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Антоан, благодаря ти!
  • Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
    Сълза
    Животът се изнизва
    като пясъчен часовник...
    Зрънца - надежда, вяра и любов
    улавят всеки миг неповторим.
    Вървя срещу времето...
    Срещу неправдата бунтува се
    моята изстрадала душа!
    Все си мисля, че не трябва да мълча!
    Ако не направя утъпкана пътека
    от трънливата - която е пред мен.
    То тогава!Защо съм живяла?
    Тук, на този свят!
    И толкова много боли ме...
    Зад всяка моя усмивка -
    скрит е безпомощен зов!
    Зад всяка моя сълза -
    пролята в луната нощ,
    трепти, изгрява зорница
    над моя беден живот...!
    Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
    "Вълшебно измерение" Катя Джамова
  • С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!
  • Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
    Поздравление!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...