Izumrudkata (Катя)
22 290

16 feb 2019, 10:07

Двубой

Poesía

770 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Антоан, благодаря ти!

2019-03-17T09:44:55+02:00
Izumrudkata (Катя)

Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
Сълза
Животът се изнизва
като пясъчен часовник...
Зрънца - надежда, вяра и любов
улавят всеки миг неповторим.
Вървя срещу времето...
Срещу неправдата бунтува се
моята изстрадала душа!
Все си мисля, че не трябва да мълча!
Ако не направя утъпкана пътека
от трънливата - която е пред мен.
То тогава!Защо съм живяла?
Тук, на този свят!
И толкова много боли ме...
Зад всяка моя усмивка -
скрит е безпомощен зов!
Зад всяка моя сълза -
пролята в луната нощ,
трепти, изгрява зорница
над моя беден живот...!
Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
"Вълшебно измерение" Катя Джамова

2019-02-17T20:49:21+02:00
vega666 (Младен Мисана)

С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!

2019-02-16T17:37:00+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
Поздравление!

2019-02-16T11:12:35+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0