Izumrudkata (Катя)
22 290

16 feb 2019, 10:07

Двубой

Poesía

768 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Антоан, благодаря ти!

2019-03-17T09:44:55+02:00
Izumrudkata (Катя)

Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
Сълза
Животът се изнизва
като пясъчен часовник...
Зрънца - надежда, вяра и любов
улавят всеки миг неповторим.
Вървя срещу времето...
Срещу неправдата бунтува се
моята изстрадала душа!
Все си мисля, че не трябва да мълча!
Ако не направя утъпкана пътека
от трънливата - която е пред мен.
То тогава!Защо съм живяла?
Тук, на този свят!
И толкова много боли ме...
Зад всяка моя усмивка -
скрит е безпомощен зов!
Зад всяка моя сълза -
пролята в луната нощ,
трепти, изгрява зорница
над моя беден живот...!
Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
"Вълшебно измерение" Катя Джамова

2019-02-17T20:49:21+02:00
vega666 (Младен Мисана)

С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!

2019-02-16T17:37:00+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
Поздравление!

2019-02-16T11:12:35+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0