Двубой
Страхът пълзи в мен със страшна сила.
Пълзи по вените и ме оковава в тежките
вериги на живота...
А времето,тъй бързо отминава,
не спира и не чака!
Отключих сраховете в нощта.
Изправих се в открит двубой...
Размахвах тежка сабя в мрака
и оковите така свалих от мен...
Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,
бях унизена с кървяща в сърцето рана,
бях тъжна и сама, но сега разбрах,
че времето не чака...изтича между пръстите
като пясъчен часовник...и няма връщане назад...
Из"Вълшебно измерение"2017г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
