16.02.2019 г., 10:07

Двубой

777 4 4

Страхът пълзи в мен със страшна сила.

Пълзи по вените и ме оковава в тежките

вериги на живота...

А времето,тъй бързо отминава,

не спира и не чака!

Отключих сраховете в нощта.

Изправих се в открит двубой...

Размахвах тежка сабя в мрака

и оковите така свалих от мен...

Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,

бях унизена с кървяща в сърцето рана,

бях тъжна и сама, но сега разбрах,

че времето не чака...изтича между пръстите

като пясъчен часовник...и няма връщане назад...

 

Из"Вълшебно измерение"2017г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти!
  • Гавраил,Антоан и Младене благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
    Моят поздрав за вас е стиха ми, Из"Вълшебно измерение"2017г
    Сълза
    Животът се изнизва
    като пясъчен часовник...
    Зрънца - надежда, вяра и любов
    улавят всеки миг неповторим.
    Вървя срещу времето...
    Срещу неправдата бунтува се
    моята изстрадала душа!
    Все си мисля, че не трябва да мълча!
    Ако не направя утъпкана пътека
    от трънливата - която е пред мен.
    То тогава!Защо съм живяла?
    Тук, на този свят!
    И толкова много боли ме...
    Зад всяка моя усмивка -
    скрит е безпомощен зов!
    Зад всяка моя сълза -
    пролята в луната нощ,
    трепти, изгрява зорница
    над моя беден живот...!
    Да това е първата ми стихосбирка издадена през 2017г
    "Вълшебно измерение" Катя Джамова
  • С Антоан! Оставяш незабравимо усещане с нарисуваната картина за времето, "изтичащо между пръстите като пясъчен часовник...и няма връщане назад..." Апокалиптично и вълнуващо. Поздравление, Катя!
  • Хареса ми много.Усетих как пясъка на времето изтича между пръстите.
    Поздравление!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...