Двуличник
С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета,
аз се насочих да бъда и с тях.
Някак подмина ме тази несрета,
чак завидях!
Гледа овчарят - овцете ги няма...
С него зароних сълзи като грах,
скланяйки поглед към дружеско рамо.
Чак завидях!
Че съм двуличник, през ум не ми мина,
важно е, тъй се живее без страх.
Нямам ни брат, ни другар, ни родина.
Нищо от тях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
