Двуличник
С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета,
аз се насочих да бъда и с тях.
Някак подмина ме тази несрета,
чак завидях!
Гледа овчарят - овцете ги няма...
С него зароних сълзи като грах,
скланяйки поглед към дружеско рамо.
Чак завидях!
Че съм двуличник, през ум не ми мина,
важно е, тъй се живее без страх.
Нямам ни брат, ни другар, ни родина.
Нищо от тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
