Jul 25, 2023, 9:10 AM

Двуличник

  Poetry
923 3 5

 

С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!

 

Щом във гората залаяха псета,
аз се насочих да бъда и с тях.
Някак подмина ме тази несрета,
чак завидях!

 

Гледа овчарят - овцете ги няма...
С него зароних сълзи като грах,
скланяйки поглед към дружеско рамо.
Чак завидях!

 

Че съм двуличник, през ум не ми мина,
важно е, тъй се живее без страх.
Нямам ни брат, ни другар, ни родина.
Нищо от тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....