И утре, знам, ако замина,
ще съм оставил мъничка следа,
като цвете цъфнало през зима,
като вик, разкъсал вечността.
Очите ми ще бъдат две луни -
залезли в хоризонта тъмен
и тихи, кървави сълзи
ще капят те от погледа ми скръбен.
Ех... И утре, знам, ако замина,
ще се просне тялото в прахта
и в гроба ми - двулистна детелина
ще търси още две листа...
© Никола Борисов Все права защищены