21 февр. 2019 г., 13:28
Двуноги сърца
Летеше твоят шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного...Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче
и дебелият пласт наслоявана в нас добрина,
и заспалият кротък вулкан, който с кратер къртичи
сипе лава от мръзнали грудки и житни зърна.
Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,
който първо усеща крилете си как шумолят.
И в една Пиетá, ренесансово, светещо бяла,
Микеланджело слага сърцето на ябълков цвят.
Пролетта е онази прохождаща, истинска болка,
сякаш жива усещаме всяка съставка от нас
и костта над гърдите е станала толкова ковка,
че горещият чук на сърцето я точи в захлас.
И навярно така, поднебесно, работи небето –
реже, после разгръща и вади от скелета мек
оживялото тяло на Бога, погребан несретен
и възкръснал в щастливата тлен на пробуден човек.
И навярно, когато напролет ломят ветровете
изсушените есенни клони с дъха на Отца,
всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,
по земята вървим като живи двуноги сърца.
© Петя Цонева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прелест! Поклон пред твоето перо Петя! Така го почувствах...И навярно, когато напролет ломят ветровете
изсушените есенни клони с дъха на Отца,
всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,
по земята вървим като живи двуноги сърца... -
Творбата ми хареса заради поднесения с вкус баланс между мелодичност, образност, смисъл и сюжет от емоция... не видях и нищо странно в заглавието, та дори и да не можеше да се свърже въпросното словосъчетание с утвърден автор. Не виждам нищо толкова крещящо екзотично, че да боде очите в "двуноги сърца"
А колкото за видовете поезия... всичко изразено като мнение от читател, си е лична гледна точка. Нека не използваме коментарното поле за универсално заклеймяване на едни категории в писането за сметка на други. За съжаление твърде често чета неща от типа на кое писане било единствено поезия, а кое друго не било... като да вземеш шепа пясък, а от тази шепа една щипка, и да кажеш че само това в щипката е истински пясък... всичко е въпрос на виждания и нека не налагаме своето като обективна истина и да се придържаме към конкретните публикации. -
Така е. Аз ти благодаря, за импровизираната дискусия. Там, където има някаква разправия, посещенията нарастват много. Факт. Но аз се радвам, че другата причина е красивата ти поезия, надявам се, не елитарна, а достъпна и разбираема за много хора. Странното за мен е, че хората сами се набутват в някакви калъпи и не смеят да изразят мнение, различно от общоприетото. Още с първия си коментар, знаех какви ще са реакциите. Но Петя, е уравновесен и достоен човек. Моите почитания!
-
Защото каквито и да са, сърцата са страшно раними - вие знаете.
-
Мили хора, четете както искате, разбирайте както искате. Просто споделих с вас моята жажда за живот. А дали сърцата са двуноги, стоноги, летящи...нали ги има. По-важното е да ни служат добре.
-
Много се извинявам, че посмях!
-
Ами да, за елитарна поезия говорм. Иронизирате образ от творба на Борис Христов, който авторката е взаимствала.
-
Оксимороновата цялост, не се отнася до ядрото на "Двуноги сърца", а до идеологическата мембрана на творбата!
Пролет-Есен- Пролен-Зима!
Това е и дренажът на асимилиране!
Сезоните са основен коловоз, с акцент на пролетта, която е действаща сила, с ударен амбианс и олицетворение!
Предният ми коментар, описваше точно това състояние, въз основа на прочит, асимилиране, мисловен поток и фокусиране върху творбата! -
Не, не е ясно. За елитарна поезия ли говорим, която простолюдието не разбира?! Много добре усещам написаното. Неразбиращите сте вие. Прегръщайте се.
-
Точно и ясно!
-
Неразбирането не обиджа авторката, според мен. По-скоро касае сензитивността на неразбиращите. Очевидно не става въпрос за образ, който трябва да се възприема буквално и да се визуализира първосигнслно. Това е философска поезия, не анимационен филм.
-
Не мога да разбера, защо коментар, малко по-различен от “их” и “ах”, се приема за обида, подигравка и неуважение към авторката?! Кой оспорва таланта ѝ и качеството на написаното? Да съм казал нещо такова?! Но трябва да скочите и да я “браните”. От кого и от какво? Тя има ли нужда от това? Не. Споделих, че е добре да се прецизират сравненията и метафорите, защото понякога звучат нелепо. “Двуноги сърца” не стои добре за заглавие. Петя разбра това. Благодаря!
-
Знам само, че вместо да се оцени творбата по дотойнство, се хващаме за думата и правим от влакното руно. Когато сърцето те превземе, пишеш така. И ако си извън рамките и клишетата...Пиши, Каменно цвете, моите пеперуди те прегръщат!
-
Когато утвърден автор използва нов (необичаен) образ или неологизми, новаторски словосъчетания, е по-приемливо. Затова едно мото от Б. Христов с двуноги сърца би помогнало някои читатели да сдържат усмивките си. И да възприемат творбата с подобаваща сериозност. ,,Двуноги сърца" не е оксиморон. Щеше да е ако беше, ,,пролетна есен", примерно.
-
Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,
който първо усеща крилете си как шумолят. -
Благодаря!
-
Един от малкото Автори в сайта, пред чийто талант просто онемявам!! Прекрасна си, Петя!!!!! ❤❤❤
-
Харесах!
-
Двуноги сърца е алхиминичен синтез на встъплението-като израз на внушение и огледална рамка на оксиморонова съпоставка!
Двуноги сърца е трансформация на "емпиричен-подтекст" , под форма на полюсов архетип!
Всичко това облича и измерва, състоянието на пролетта в преден план и изтласкване на есента-като типаж на сянка!
"Новото заличава Старото"
Хареса ми този анфас на действие!
Затова е заглавието-Двуноги сърца! -
Много благодаря! Разбрах, какво мисли Петя Цонева. Пролетно окриление, така усетих цялото стихотворение. Живителен сок, протича в уж мъртвата кора на дърветата и те се събуждат. По някакъв странен начин, напролет се “разлистват” и хората. И даже цъфтят.
-
Сенд, идеята на стиха е по-различна. Става въпрос за възраждане и ново начало. Двуногото сърце е изведено като онова новородено състояние на човек, прекарал дълга зима или страшно време, когато пак се ражда за живот и иска да го прегърне с всичките си сили. След този диалог бих променила заглавието на стиха - Синьо цвете е права. Може би "Жажда за живот" звучи по-добре.
-
Благодаря ви, Лина-Светлана и Katriona!
-
Това е ясно. Размишлявам си, породено е от стихотворението. Двуногото сърце, не е ли твърде безхарактерно, подчинено само на емоциите? Крилато сърце, ми звучи по-добре, но е клише. Ако сърцето те превземе и няма разум, не е ли малко страшничко? Ако моето сърце ме превземе, няма да е ходещо, а прелитащо от изкушение на изкушение.
-
Много народ има само крака... чудесен стих, много ми хареса!
-
Явно въпрос на гледна точка. Образите не са достъпни за всеки по един и същ начин. А и с времето гледната точка се променя. За мен двуногото сърце е образ на човека, който следва сърцето си дотолкова, че накрая сърцето му го превзема. И вместо ходещо тяло става ходещо сърце.
-
Прочетох го. Не споря за качествата на стихотворенията. Простете ми за младежката дързост, но самата дума “двуного” ме разсмива. Би трябвало да има и триного. Триногото сърце, по-добро ли е от двуногото?
-
"Летеше твоят шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного..."
Борис Христов
Благодаря за крилатото намигване -
Позволявам си да Те Поздравя, Петра за изключително силното поетично послание.
-
И защо приемате за нападение едно споделено мнение? Няма такова нещо! Явно, двуногите сърца са разпространено явление. Няма абсолютно никакво заяждане или лошо отношение от моя страна. Просто ви намигам с крилатите си очички.
-
Благодаря ти, Пастирке на светулки. Между другото, току-що открих още един аргумент в защита на двуногото сърце - има го и в стихотворението "Конче мое" на големия поет Борис Христов. Дори смятам да сложа стих от него като епиграф: https://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/vecheren/konche.htm
-
Подписвам се в защита на " двуногите сър ца" в червената книга на изчезващите видове! Според мен метафората е на място, в синхрон с другите живи картини в стихотворението и заедно с останалите метафорични образи изгражда едно общо закономерно внушение, което е белег на истинската стойностна Поезия!
Поднасям ти искрените си поздравления, Петя, като слагам творбата ти в "любими"! -
"Двуногото сърце" е странно животно и защитен вид в моята Червена книга на видовете. Няма аналог и ще го оставя с цялата му непривичност да си поживее тук. Благодаря за коментарите.
-
Именно. Освен смисъл изразите имат и визоализация и е добре да са в синхрон, иначе се получават "инвалиди" И с риск да изглеждам нахална ще си позволя да заменя двуногите сърца с - по земята вървим, като Негови живи сърца. Разбира се това е на прима виста. И млъквам напръсти, обещавам
-
Няма спор, дали това е красива поезия или не е. Но ви казвам, като обикновен читател, че извън съдържанието, някои сравнения се визуализират директно в съзнанието и изглеждат не на място. Веднага си представям, разхождащи се двуноги сърца, като някакъв хибрид от междузвездни войни. Същото и при Надето, чиято поезия много харесвам. Беше написала, че пеперудите протягат ръце, което ме разсмя, въпреки желязната ми воля.
-
Анджак, Щурче!
-
Тук не се коментира! Наслаждаваш се, съпреживяваш и си тръгваш...На пръсти, за да не развалиш магията...
-
Петя не пише само в петостъпен анапест. Аз съм свидетел. Извинявам се, че започвам с коментар към коментар, но вече съм се изчерпала в мнението си за Поезията ти, Пет... Откритие си за съвременната българска поезия. Точка! 💙
(само изборът ти на заглавия наистина куца понякога) -
Между другото - още едно хрумване, което може би ще ви разсмее - нима птиците не са сърца с крила?
-
Ако цялата ви дреха е грозна и мръсна, никой няма да ви каже, че сте се окапали. Точно, защото произведението е хубаво, изразих мнението си. Тази авторка ми е в списъка с "следвам", т.е. харесвам творчеството и.
-
Благодаря, Майсторе! Явно лирата ми е настроена в такава ритмика. Мисля за ритмичната стъпка, чак когато свърша с писането-в началото всичко е просто песен.
-
Благодаря за коментарите. Щураче, стихът ми те е разсмял пролетно- няма лошо. Сигурно има и стоноги сърца - не сърца-стоножки! Моите са човешки.
-
Питам се, дали само в матрицата на петотсъпния анапест могат да се раждат шедьоврите ти. Важно е в чии ръце е лирата. Нали? От нея могат да се изтръгват и неблагозвучия, и – като Орфей – магия. Да, някой го могат. Омагьосваш.
щураче (Дарина Иванова), само заглавието ли прочете?! Давай нататък.
Може да си гледала анимационно филмче за двуноги, четириноги или стоноги сърца.
Това тук е поезия. Хич не е смешна. И може да не е за всеки. -
А сърца стоножки? Извинявай, ама не мога да се сдържа, това заглавие и изобщо този израз е смехотворен. Не се засягай, моля те. Извинявай отново
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Петя!!!