Feb 21, 2019, 1:28 PM

Двуноги сърца 

  Poetry » Phylosophy
1381 13 44

Летеше твоят шал - препускаше душата 
и подир тебе аз - едно сърце двуного...

                     Борис Христов

 

 

Пролетта е снегът, който има снага на кокиче

и дебелият пласт наслоявана в нас добрина,

и заспалият кротък вулкан, който с кратер къртичи

сипе лава от мръзнали грудки и житни зърна.

 

Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,

който първо усеща крилете си как шумолят.

И в една Пиетá, ренесансово, светещо бяла,

Микеланджело слага сърцето на ябълков цвят.

 

Пролетта е онази прохождаща, истинска болка,

сякаш жива усещаме всяка съставка от нас

и костта над гърдите е станала толкова ковка,

че горещият чук на сърцето я точи в захлас.

 

И навярно така, поднебесно, работи небето –

реже, после разгръща и вади от скелета мек

оживялото тяло на Бога, погребан несретен

и възкръснал в щастливата тлен на пробуден човек.

 

И навярно, когато напролет ломят ветровете

изсушените есенни клони с дъха на Отца,

всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,

по земята вървим като живи двуноги сърца.

© Петя Цонева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1790 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямам думи...
    Петя!!!
  • Прелест! Поклон пред твоето перо Петя! Така го почувствах...И навярно, когато напролет ломят ветровете
    изсушените есенни клони с дъха на Отца,
    всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,
    по земята вървим като живи двуноги сърца...
  • Творбата ми хареса заради поднесения с вкус баланс между мелодичност, образност, смисъл и сюжет от емоция... не видях и нищо странно в заглавието, та дори и да не можеше да се свърже въпросното словосъчетание с утвърден автор. Не виждам нищо толкова крещящо екзотично, че да боде очите в "двуноги сърца"
    А колкото за видовете поезия... всичко изразено като мнение от читател, си е лична гледна точка. Нека не използваме коментарното поле за универсално заклеймяване на едни категории в писането за сметка на други. За съжаление твърде често чета неща от типа на кое писане било единствено поезия, а кое друго не било... като да вземеш шепа пясък, а от тази шепа една щипка, и да кажеш че само това в щипката е истински пясък... всичко е въпрос на виждания и нека не налагаме своето като обективна истина и да се придържаме към конкретните публикации.
  • Така е. Аз ти благодаря, за импровизираната дискусия. Там, където има някаква разправия, посещенията нарастват много. Факт. Но аз се радвам, че другата причина е красивата ти поезия, надявам се, не елитарна, а достъпна и разбираема за много хора. Странното за мен е, че хората сами се набутват в някакви калъпи и не смеят да изразят мнение, различно от общоприетото. Още с първия си коментар, знаех какви ще са реакциите. Но Петя, е уравновесен и достоен човек. Моите почитания!
  • Защото каквито и да са, сърцата са страшно раними - вие знаете.
  • Мили хора, четете както искате, разбирайте както искате. Просто споделих с вас моята жажда за живот. А дали сърцата са двуноги, стоноги, летящи...нали ги има. По-важното е да ни служат добре.
  • Много се извинявам, че посмях!
  • Ами да, за елитарна поезия говорм. Иронизирате образ от творба на Борис Христов, който авторката е взаимствала.
  • Оксимороновата цялост, не се отнася до ядрото на "Двуноги сърца", а до идеологическата мембрана на творбата!
    Пролет-Есен- Пролен-Зима!
    Това е и дренажът на асимилиране!
    Сезоните са основен коловоз, с акцент на пролетта, която е действаща сила, с ударен амбианс и олицетворение!
    Предният ми коментар, описваше точно това състояние, въз основа на прочит, асимилиране, мисловен поток и фокусиране върху творбата!
  • Не, не е ясно. За елитарна поезия ли говорим, която простолюдието не разбира?! Много добре усещам написаното. Неразбиращите сте вие. Прегръщайте се.
  • Точно и ясно!
  • Неразбирането не обиджа авторката, според мен. По-скоро касае сензитивността на неразбиращите. Очевидно не става въпрос за образ, който трябва да се възприема буквално и да се визуализира първосигнслно. Това е философска поезия, не анимационен филм.
  • Не мога да разбера, защо коментар, малко по-различен от “их” и “ах”, се приема за обида, подигравка и неуважение към авторката?! Кой оспорва таланта ѝ и качеството на написаното? Да съм казал нещо такова?! Но трябва да скочите и да я “браните”. От кого и от какво? Тя има ли нужда от това? Не. Споделих, че е добре да се прецизират сравненията и метафорите, защото понякога звучат нелепо. “Двуноги сърца” не стои добре за заглавие. Петя разбра това. Благодаря!
  • Знам само, че вместо да се оцени творбата по дотойнство, се хващаме за думата и правим от влакното руно. Когато сърцето те превземе, пишеш така. И ако си извън рамките и клишетата...Пиши, Каменно цвете, моите пеперуди те прегръщат!
  • Когато утвърден автор използва нов (необичаен) образ или неологизми, новаторски словосъчетания, е по-приемливо. Затова едно мото от Б. Христов с двуноги сърца би помогнало някои читатели да сдържат усмивките си. И да възприемат творбата с подобаваща сериозност. ,,Двуноги сърца" не е оксиморон. Щеше да е ако беше, ,,пролетна есен", примерно.
  • Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,
    който първо усеща крилете си как шумолят.
  • Благодаря!
  • Един от малкото Автори в сайта, пред чийто талант просто онемявам!! Прекрасна си, Петя!!!!! ❤❤❤
  • Харесах!
  • Двуноги сърца е алхиминичен синтез на встъплението-като израз на внушение и огледална рамка на оксиморонова съпоставка!
    Двуноги сърца е трансформация на "емпиричен-подтекст" , под форма на полюсов архетип!
    Всичко това облича и измерва, състоянието на пролетта в преден план и изтласкване на есента-като типаж на сянка!
    "Новото заличава Старото"
    Хареса ми този анфас на действие!
    Затова е заглавието-Двуноги сърца!
  • Много благодаря! Разбрах, какво мисли Петя Цонева. Пролетно окриление, така усетих цялото стихотворение. Живителен сок, протича в уж мъртвата кора на дърветата и те се събуждат. По някакъв странен начин, напролет се “разлистват” и хората. И даже цъфтят.
  • Сенд, идеята на стиха е по-различна. Става въпрос за възраждане и ново начало. Двуногото сърце е изведено като онова новородено състояние на човек, прекарал дълга зима или страшно време, когато пак се ражда за живот и иска да го прегърне с всичките си сили. След този диалог бих променила заглавието на стиха - Синьо цвете е права. Може би "Жажда за живот" звучи по-добре.
  • Благодаря ви, Лина-Светлана и Katriona!
  • Това е ясно. Размишлявам си, породено е от стихотворението. Двуногото сърце, не е ли твърде безхарактерно, подчинено само на емоциите? Крилато сърце, ми звучи по-добре, но е клише. Ако сърцето те превземе и няма разум, не е ли малко страшничко? Ако моето сърце ме превземе, няма да е ходещо, а прелитащо от изкушение на изкушение.
  • Много народ има само крака... чудесен стих, много ми хареса!
  • Явно въпрос на гледна точка. Образите не са достъпни за всеки по един и същ начин. А и с времето гледната точка се променя. За мен двуногото сърце е образ на човека, който следва сърцето си дотолкова, че накрая сърцето му го превзема. И вместо ходещо тяло става ходещо сърце.
  • Прочетох го. Не споря за качествата на стихотворенията. Простете ми за младежката дързост, но самата дума “двуного” ме разсмива. Би трябвало да има и триного. Триногото сърце, по-добро ли е от двуногото?
  • "Летеше твоят шал - препускаше душата
    и подир тебе аз - едно сърце двуного..."
    Борис Христов

    Благодаря за крилатото намигване
  • Позволявам си да Те Поздравя, Петра за изключително силното поетично послание.
  • И защо приемате за нападение едно споделено мнение? Няма такова нещо! Явно, двуногите сърца са разпространено явление. Няма абсолютно никакво заяждане или лошо отношение от моя страна. Просто ви намигам с крилатите си очички.
  • Благодаря ти, Пастирке на светулки. Между другото, току-що открих още един аргумент в защита на двуногото сърце - има го и в стихотворението "Конче мое" на големия поет Борис Христов. Дори смятам да сложа стих от него като епиграф: https://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/vecheren/konche.htm
  • Подписвам се в защита на " двуногите сър ца" в червената книга на изчезващите видове! Според мен метафората е на място, в синхрон с другите живи картини в стихотворението и заедно с останалите метафорични образи изгражда едно общо закономерно внушение, което е белег на истинската стойностна Поезия!
    Поднасям ти искрените си поздравления, Петя, като слагам творбата ти в "любими"!
  • "Двуногото сърце" е странно животно и защитен вид в моята Червена книга на видовете. Няма аналог и ще го оставя с цялата му непривичност да си поживее тук. Благодаря за коментарите.
  • Именно. Освен смисъл изразите имат и визоализация и е добре да са в синхрон, иначе се получават "инвалиди" И с риск да изглеждам нахална ще си позволя да заменя двуногите сърца с - по земята вървим, като Негови живи сърца. Разбира се това е на прима виста. И млъквам напръсти, обещавам
  • Няма спор, дали това е красива поезия или не е. Но ви казвам, като обикновен читател, че извън съдържанието, някои сравнения се визуализират директно в съзнанието и изглеждат не на място. Веднага си представям, разхождащи се двуноги сърца, като някакъв хибрид от междузвездни войни. Същото и при Надето, чиято поезия много харесвам. Беше написала, че пеперудите протягат ръце, което ме разсмя, въпреки желязната ми воля.
  • Анджак, Щурче!
  • Тук не се коментира! Наслаждаваш се, съпреживяваш и си тръгваш...На пръсти, за да не развалиш магията...
  • Петя не пише само в петостъпен анапест. Аз съм свидетел. Извинявам се, че започвам с коментар към коментар, но вече съм се изчерпала в мнението си за Поезията ти, Пет... Откритие си за съвременната българска поезия. Точка! 💙
    (само изборът ти на заглавия наистина куца понякога)
  • Между другото - още едно хрумване, което може би ще ви разсмее - нима птиците не са сърца с крила?
  • Ако цялата ви дреха е грозна и мръсна, никой няма да ви каже, че сте се окапали. Точно, защото произведението е хубаво, изразих мнението си. Тази авторка ми е в списъка с "следвам", т.е. харесвам творчеството и.
  • Благодаря, Майсторе! Явно лирата ми е настроена в такава ритмика . Мисля за ритмичната стъпка, чак когато свърша с писането-в началото всичко е просто песен.
  • Благодаря за коментарите. Щураче, стихът ми те е разсмял пролетно- няма лошо. Сигурно има и стоноги сърца - не сърца-стоножки! Моите са човешки.
  • Питам се, дали само в матрицата на петотсъпния анапест могат да се раждат шедьоврите ти. Важно е в чии ръце е лирата. Нали? От нея могат да се изтръгват и неблагозвучия, и – като Орфей – магия. Да, някой го могат. Омагьосваш.
    щураче (Дарина Иванова), само заглавието ли прочете?! Давай нататък.
    Може да си гледала анимационно филмче за двуноги, четириноги или стоноги сърца.
    Това тук е поезия. Хич не е смешна. И може да не е за всеки.
  • А сърца стоножки? Извинявай, ама не мога да се сдържа, това заглавие и изобщо този израз е смехотворен. Не се засягай, моля те. Извинявай отново
Random works
: ??:??