Двуноги сърца
Летеше твоят шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного...Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче
и дебелият пласт наслоявана в нас добрина,
и заспалият кротък вулкан, който с кратер къртичи
сипе лава от мръзнали грудки и житни зърна.
Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,
който първо усеща крилете си как шумолят.
И в една Пиетá, ренесансово, светещо бяла,
Микеланджело слага сърцето на ябълков цвят.
Пролетта е онази прохождаща, истинска болка,
сякаш жива усещаме всяка съставка от нас
и костта над гърдите е станала толкова ковка,
че горещият чук на сърцето я точи в захлас.
И навярно така, поднебесно, работи небето –
реже, после разгръща и вади от скелета мек
оживялото тяло на Бога, погребан несретен
и възкръснал в щастливата тлен на пробуден човек.
И навярно, когато напролет ломят ветровете
изсушените есенни клони с дъха на Отца,
всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,
по земята вървим като живи двуноги сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
