23 мая 2024 г., 11:52

Двуполюсен човек (2019)

558 0 0

Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.

Припознавам го в много неща.

В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.

Не мога да го опиша с една единствена дума.

Той е противоречив, той е двата полюса.

Той е огън, но и лед, той е всичко, което не мога да обясня, а в същото време, което толкова ясно разбирам.

Появата му е също толкова необяснима, колкото него самия.

Той е дете на необяснимото, на чуждото, на далечното, на истинското, но и на най-плахото.

Когато си мисля за него се отчуждавам от света, попадам в неговия, откривам другото си лице, което прилича на неговото.

Пречи ми, нарушава моята цялост и това, което всъщност съм аз, не знам как да му отвърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...