May 23, 2024, 11:52 AM

Двуполюсен човек (2019)

545 0 0

Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.

Припознавам го в много неща.

В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.

Не мога да го опиша с една единствена дума.

Той е противоречив, той е двата полюса.

Той е огън, но и лед, той е всичко, което не мога да обясня, а в същото време, което толкова ясно разбирам.

Появата му е също толкова необяснима, колкото него самия.

Той е дете на необяснимото, на чуждото, на далечното, на истинското, но и на най-плахото.

Когато си мисля за него се отчуждавам от света, попадам в неговия, откривам другото си лице, което прилича на неговото.

Пречи ми, нарушава моята цялост и това, което всъщност съм аз, не знам как да му отвърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...