May 23, 2024, 11:52 AM

Двуполюсен човек (2019)

548 0 0

Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.

Припознавам го в много неща.

В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.

Не мога да го опиша с една единствена дума.

Той е противоречив, той е двата полюса.

Той е огън, но и лед, той е всичко, което не мога да обясня, а в същото време, което толкова ясно разбирам.

Появата му е също толкова необяснима, колкото него самия.

Той е дете на необяснимото, на чуждото, на далечното, на истинското, но и на най-плахото.

Когато си мисля за него се отчуждавам от света, попадам в неговия, откривам другото си лице, което прилича на неговото.

Пречи ми, нарушава моята цялост и това, което всъщност съм аз, не знам как да му отвърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...