23.05.2024 г., 11:52

Двуполюсен човек (2019)

547 0 0

Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.

Припознавам го в много неща.

В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.

Не мога да го опиша с една единствена дума.

Той е противоречив, той е двата полюса.

Той е огън, но и лед, той е всичко, което не мога да обясня, а в същото време, което толкова ясно разбирам.

Появата му е също толкова необяснима, колкото него самия.

Той е дете на необяснимото, на чуждото, на далечното, на истинското, но и на най-плахото.

Когато си мисля за него се отчуждавам от света, попадам в неговия, откривам другото си лице, което прилича на неговото.

Пречи ми, нарушава моята цялост и това, което всъщност съм аз, не знам как да му отвърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...