30 мар. 2025 г., 17:59

Дявола

353 0 0

Нека ежедневието бъде ад,

от този, в който душата ти гори.

Тогава ще разбереш какво всъщност 

е чувството да изпитваш любов.

Да можеш да преглътнеш с вдигната глава 

когато срещу теб стои дявола. 

Да го гледаш в очите с омраза,

но не прекалено, защото все пак го обичаш...

Ти знаеш, че той е този,

даващ живот на твоите емоции.

Знаеш, че е единственият,

гледащ те в очите, докато говори истината.

И истината боли, но място за тъга няма,

тъй като щастието от емоцията е там. 

Точно дявола е този, каращ те 

да се събуждаш всяка сутрин сит. 

И глада липсва, нали? 

Омразата е храна за мозъка,

липсата - за сърцето,

сълзите - за душата...

И всяка вечер лягаш си

с една едничка мисъл в главата.

Какво ако адът наистина е мястото,

в което искам да остана?

И нека болката царува,

нека сълзите текат,

но дявола искам аз да целувам

заключен в моята прегръдка.

Това, което сърцето желае,

не може да бъде преборено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...