Дявола

Нека ежедневието бъде ад,

от този, в който душата ти гори.

Тогава ще разбереш какво всъщност 

е чувството да изпитваш любов.

Да можеш да преглътнеш с вдигната глава 

когато срещу теб стои дявола. 

Да го гледаш в очите с омраза,

но не прекалено, защото все пак го обичаш...

Ти знаеш, че той е този,

даващ живот на твоите емоции.

Знаеш, че е единственият,

гледащ те в очите, докато говори истината.

И истината боли, но място за тъга няма,

тъй като щастието от емоцията е там. 

Точно дявола е този, каращ те 

да се събуждаш всяка сутрин сит. 

И глада липсва, нали? 

Омразата е храна за мозъка,

липсата - за сърцето,

сълзите - за душата...

И всяка вечер лягаш си

с една едничка мисъл в главата.

Какво ако адът наистина е мястото,

в което искам да остана?

И нека болката царува,

нека сълзите текат,

но дявола искам аз да целувам

заключен в моята прегръдка.

Това, което сърцето желае,

не може да бъде преборено...