30.03.2025 г., 17:59

Дявола

351 0 0

Нека ежедневието бъде ад,

от този, в който душата ти гори.

Тогава ще разбереш какво всъщност 

е чувството да изпитваш любов.

Да можеш да преглътнеш с вдигната глава 

когато срещу теб стои дявола. 

Да го гледаш в очите с омраза,

но не прекалено, защото все пак го обичаш...

Ти знаеш, че той е този,

даващ живот на твоите емоции.

Знаеш, че е единственият,

гледащ те в очите, докато говори истината.

И истината боли, но място за тъга няма,

тъй като щастието от емоцията е там. 

Точно дявола е този, каращ те 

да се събуждаш всяка сутрин сит. 

И глада липсва, нали? 

Омразата е храна за мозъка,

липсата - за сърцето,

сълзите - за душата...

И всяка вечер лягаш си

с една едничка мисъл в главата.

Какво ако адът наистина е мястото,

в което искам да остана?

И нека болката царува,

нека сълзите текат,

но дявола искам аз да целувам

заключен в моята прегръдка.

Това, което сърцето желае,

не може да бъде преборено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....