30.03.2025 г., 17:59

Дявола

346 0 0

Нека ежедневието бъде ад,

от този, в който душата ти гори.

Тогава ще разбереш какво всъщност 

е чувството да изпитваш любов.

Да можеш да преглътнеш с вдигната глава 

когато срещу теб стои дявола. 

Да го гледаш в очите с омраза,

но не прекалено, защото все пак го обичаш...

Ти знаеш, че той е този,

даващ живот на твоите емоции.

Знаеш, че е единственият,

гледащ те в очите, докато говори истината.

И истината боли, но място за тъга няма,

тъй като щастието от емоцията е там. 

Точно дявола е този, каращ те 

да се събуждаш всяка сутрин сит. 

И глада липсва, нали? 

Омразата е храна за мозъка,

липсата - за сърцето,

сълзите - за душата...

И всяка вечер лягаш си

с една едничка мисъл в главата.

Какво ако адът наистина е мястото,

в което искам да остана?

И нека болката царува,

нека сълзите текат,

но дявола искам аз да целувам

заключен в моята прегръдка.

Това, което сърцето желае,

не може да бъде преборено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...