30.03.2025 г., 17:59

Дявола

352 0 0

Нека ежедневието бъде ад,

от този, в който душата ти гори.

Тогава ще разбереш какво всъщност 

е чувството да изпитваш любов.

Да можеш да преглътнеш с вдигната глава 

когато срещу теб стои дявола. 

Да го гледаш в очите с омраза,

но не прекалено, защото все пак го обичаш...

Ти знаеш, че той е този,

даващ живот на твоите емоции.

Знаеш, че е единственият,

гледащ те в очите, докато говори истината.

И истината боли, но място за тъга няма,

тъй като щастието от емоцията е там. 

Точно дявола е този, каращ те 

да се събуждаш всяка сутрин сит. 

И глада липсва, нали? 

Омразата е храна за мозъка,

липсата - за сърцето,

сълзите - за душата...

И всяка вечер лягаш си

с една едничка мисъл в главата.

Какво ако адът наистина е мястото,

в което искам да остана?

И нека болката царува,

нека сълзите текат,

но дявола искам аз да целувам

заключен в моята прегръдка.

Това, което сърцето желае,

не може да бъде преборено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...