На твоето рамо снощи заспах -
топло, реално.
Звезди не броих –
сама бях звезда
и жаждата ти изпих –
до капка.
В косите ми пръсти бе вплел –
на твое момиче ухаех.
Зад завесите луната бе скрил -
тя не ни трябваше.
На твоето рамо снощи заспах,
на твоето – се събудих.
В най-безлунната нощ
открих, че е дяволски хубаво.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
прегръщам те силно!!!