19 мар. 2007 г., 20:06

Дъга от мрак

756 0 2
Облаците тая вечер
сбъркали са своя ход,
натопили са се в казана чер -
цапат изящния небосвод.
Калните залези се пререждат:
искат да надтичат отиващия си сезон,
а после в редица се нареждат
и обрисуват златен файтон!
Суетно слънцето пристига,
пее своята самодоволна песен,
а от земята малко цвете са надига
смига на небето, радва се на идващата есен...
Дъга от мрак се разбошува,
скри всички алени неща,
а студенината цветчето започна да целува
и после рязко хвърли го в пещта.
Погуби живота му без колебание,
отне едно богатство на света,
а небето заплака, ужасно страдание
смени от син на черен цвета...
***
Дъга от мрак... уви безжалостно пейзажа
сгушиха се мъртви всички живи същества,
а корабът на деня отплава... но без екипажа
И ДНЕС МРАКЪТ ПОБЕДИ НАД СВЕТОСТТА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много Дано си права Писала съм и позитивни неща...ама са много малко, за нещастие.
  • Не ,не е победил!Повярвай!
    Докато има таланти като теб,няма как да стане!
    Опитай се и напиши нещо позитивно!Просто се опитай да погледнеш с други очи!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...