27 нояб. 2007 г., 10:36

Дъга в тъмнината

1.1K 0 13

Магия или лудост до болка го обзе,

върви слепецът в мрака с кървави нозе,

прогледна в светлина, искреше лунен прах,

дъга блестеше в мрака над плъзналия страх.

Дъга във тъмнината - магия или факт,

страхът напира в мрака без мярка и без такт,

дъгата пъстроцветна страха изпепели,

показа пътя стръмен, зад слънцето се скри,

назад отстъпи мракът, разплакан се покри,

набъбна светлината, без срам гърди разкри,

разголен се показа бърз, неравен път

към мястото спокойно - тих уютен кът.

 

Камината любезна посрещна го със стон,

гореше разюздано разплакан царски трон,

но огънят притихна, роди се кървав страх,

дъгата блесна в мрака, искреше лунен прах.

Дъга във тъмнината - реалност или сън,

камбани зазвъняха с могъщ далечен звън,

върви по пътя прашен, не спира ни за миг,

догонват го камбани с крещящ, разтърсващ вик.

Погълнат пак от мрака, лети към царски трон,

копита бързо чаткат, лети на боен кон,

а звездната дъга му сочи бърз неравен път

към битките сурови в тих уютен кът.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...