perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
27.11.2007 г., 10:36 ч.

Дъга в тъмнината 

  Поезия » Философска
851 0 13

Магия или лудост до болка го обзе,

върви слепецът в мрака с кървави нозе,

прогледна в светлина, искреше лунен прах,

дъга блестеше в мрака над плъзналия страх.

Дъга във тъмнината - магия или факт,

страхът напира в мрака без мярка и без такт,

дъгата пъстроцветна страха изпепели,

показа пътя стръмен, зад слънцето се скри,

назад отстъпи мракът, разплакан се покри,

набъбна светлината, без срам гърди разкри,

разголен се показа бърз, неравен път

към мястото спокойно - тих уютен кът.

 

Камината любезна посрещна го със стон,

гореше разюздано разплакан царски трон,

но огънят притихна, роди се кървав страх,

дъгата блесна в мрака, искреше лунен прах.

Дъга във тъмнината - реалност или сън,

камбани зазвъняха с могъщ далечен звън,

върви по пътя прашен, не спира ни за миг,

догонват го камбани с крещящ, разтърсващ вик.

Погълнат пак от мрака, лети към царски трон,

копита бързо чаткат, лети на боен кон,

а звездната дъга му сочи бърз неравен път

към битките сурови в тих уютен кът.

 

 

 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??