Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса.
Погледът ти силно ме разнежва.
Свиден и очакван в моя ден, в моята нощ.
Ти си слънце, озаряващо сърцето.
Но си толкова далече!
Аз ще чакам миговете щастливи.
Какво е очарованието да чакаш и тръпнеш?
А мълниите разсичат душата.
Дъгата цветна прати покана.
Душата ми тръпне и в радост ме превръща.
Да, дъгата цветна красива и нежна,
докосва сърцето и се слива с простора
и с небето синьо.
© Йонка Янкова Все права защищены