17 дек. 2016 г., 15:51

Дъгата цветна

493 0 4

Нали ти си моята сбъдната мечта?

Ти си моят блян, озаряващ душата?

Ти си моят живот!

Твоето сърце нежно ме докосва.

Твоята усмивка ме дарява с чудеса.

Погледът ти силно ме разнежва.

Свиден и очакван в моя ден, в моята нощ.

Ти си слънце, озаряващо сърцето.

Но си толкова далече!

Аз ще чакам миговете щастливи.

Какво е очарованието да чакаш и тръпнеш?

А мълниите разсичат душата.

Дъгата цветна прати покана.

Душата ми тръпне и в радост ме превръща.

Да, дъгата цветна красива и нежна,

докосва сърцето и се слива с простора

и с небето синьо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...