17.12.2016 г., 15:51

Дъгата цветна

494 0 4

Нали ти си моята сбъдната мечта?

Ти си моят блян, озаряващ душата?

Ти си моят живот!

Твоето сърце нежно ме докосва.

Твоята усмивка ме дарява с чудеса.

Погледът ти силно ме разнежва.

Свиден и очакван в моя ден, в моята нощ.

Ти си слънце, озаряващо сърцето.

Но си толкова далече!

Аз ще чакам миговете щастливи.

Какво е очарованието да чакаш и тръпнеш?

А мълниите разсичат душата.

Дъгата цветна прати покана.

Душата ми тръпне и в радост ме превръща.

Да, дъгата цветна красива и нежна,

докосва сърцето и се слива с простора

и с небето синьо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...