8 апр. 2011 г., 13:24

Дъгата над...

807 1 0

Изгубихме много

по дългия път.

И колко надежди  умряха,

„-А чудото там е!”-

посочи светът -

дъгата над родната стряха.

 

Мечтаехме смях,

а ни срещаше скръб

и вино, и сълзи се ляха.

Спасява, когато

ни стрелят във гръб

дъгата над родната стряха

 

Там  чисто е

всичко и бяга страхът,

от който любови горяха.

Изгрява, когато

си тръгва  дъждът,

дъгата над родната стряха.

 

Прощава ни Господ

за грешния път.

Водата е дар и заплаха.

Животът - мечтата

да бъдеш отвъд

дъгата над родната стряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...