8 апр. 2011 г., 13:24

Дъгата над...

810 1 0

Изгубихме много

по дългия път.

И колко надежди  умряха,

„-А чудото там е!”-

посочи светът -

дъгата над родната стряха.

 

Мечтаехме смях,

а ни срещаше скръб

и вино, и сълзи се ляха.

Спасява, когато

ни стрелят във гръб

дъгата над родната стряха

 

Там  чисто е

всичко и бяга страхът,

от който любови горяха.

Изгрява, когато

си тръгва  дъждът,

дъгата над родната стряха.

 

Прощава ни Господ

за грешния път.

Водата е дар и заплаха.

Животът - мечтата

да бъдеш отвъд

дъгата над родната стряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...