Изгубихме много

по дългия път.

И колко надежди  умряха,

„-А чудото там е!”-

посочи светът -

дъгата над родната стряха.

Мечтаехме смях,

а ни срещаше скръб

и вино, и сълзи се ляха.

Спасява, когато

ни стрелят във гръб

дъгата над родната стряха

Там  чисто е

всичко и бяга страхът,

от който любови горяха.

Изгрява, когато

си тръгва  дъждът,

дъгата над родната стряха.

Прощава ни Господ

за грешния път.

Водата е дар и заплаха.

Животът - мечтата

да бъдеш отвъд

дъгата над родната стряха.