8.04.2011 г., 13:24

Дъгата над...

812 1 0

Изгубихме много

по дългия път.

И колко надежди  умряха,

„-А чудото там е!”-

посочи светът -

дъгата над родната стряха.

 

Мечтаехме смях,

а ни срещаше скръб

и вино, и сълзи се ляха.

Спасява, когато

ни стрелят във гръб

дъгата над родната стряха

 

Там  чисто е

всичко и бяга страхът,

от който любови горяха.

Изгрява, когато

си тръгва  дъждът,

дъгата над родната стряха.

 

Прощава ни Господ

за грешния път.

Водата е дар и заплаха.

Животът - мечтата

да бъдеш отвъд

дъгата над родната стряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...