Заспивах, а сънища ме будеха отново.
Бленувах, а блянове само славословеха.
Рисувах живота си с безпокойство греховно,
обещани желания, напразно се молеха.
... Накрая на света се влюби в мен картина:
Животът е твой, поискай ме да си щастлива!
Държа света ти, не искам твой да съм навик!
... И душа разголена, в градина причудлива,
рисуваше картина... сбъдвана до заник!