Dec 17, 2007, 8:08 AM

Дъх или спазъм 

  Poetry » Phylosophy
592 0 21
Заспивах, а сънища ме будеха отново.
Бленувах, а блянове само славословеха.
Рисувах живота си с безпокойство греховно,
 обещани желания, напразно се молеха.
... Накрая на света се влюби в мен картина:
Животът е твой, поискай ме да си щастлива!
Държа света ти, не искам твой да съм навик!
... И  душа разголена, в градина причудлива,
рисуваше  картина... сбъдвана до заник!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??