17.12.2007 г., 8:08 ч.

Дъх или спазъм 

  Поезия » Философска
591 0 21
Заспивах, а сънища ме будеха отново.
Бленувах, а блянове само славословеха.
Рисувах живота си с безпокойство греховно,
 обещани желания, напразно се молеха.
... Накрая на света се влюби в мен картина:
Животът е твой, поискай ме да си щастлива!
Държа света ти, не искам твой да съм навик!
... И  душа разголена, в градина причудлива,
рисуваше  картина... сбъдвана до заник!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??