20 апр. 2022 г., 08:17  

Дъх на кафе в ноемврийска утрин 

  Поэзия » Любовная
198 4 3

ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН

 

Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла.
 
Невям го слушаше дъждецът,
погали го със пръсти хладни,
в ръжда издраскал със писеца
пунктирите си безпощадни.
 
Отчаяници на съдбата,
платната вдигнали далече,
листа пиля бродяга вятър –
скиталец вечен и обречен.

 

И като птици отлетяха

на дните топлите надежди.

Плени настръхналата стряха

валмо от кукувича прежда.

 

А в моето прозорче нощем

самотни сенчици надничат.

Не мога да си тръгна още.

Да спра – не мога! – да обичам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??