ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла.
Невям го слушаше дъждецът,
погали го със пръсти хладни,
в ръжда издраскал със писеца
пунктирите си безпощадни.
Отчаяници на съдбата,
платната вдигнали далече,
листа пиля бродяга вятър – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация