Дъх на кафе в ноемврийска утрин
ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла.
Невям го слушаше дъждецът,
погали го със пръсти хладни,
в ръжда издраскал със писеца
пунктирите си безпощадни.
Отчаяници на съдбата,
платната вдигнали далече,
листа пиля бродяга вятър –
скиталец вечен и обречен.
И като птици отлетяха
на дните топлите надежди.
Плени настръхналата стряха
валмо от кукувича прежда.
А в моето прозорче нощем
самотни сенчици надничат.
Не мога да си тръгна още.
Да спра – не мога! – да обичам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
