7 авг. 2007 г., 14:52

Дъхът ти спря на мойте устни…

707 0 1

 

Дъхът ти спря на мойте устни…

Треперейки.

Докосна ги едва, но сякаш ги изгори в

изпепеляваща целувка -

бездиханна.

Сърцето ти учестено заби.

Слабост в нозете!? Коленичил си, защо?

Прошка? Нима?

След толкова грешки и… прошки?

Успя ли?

Да почувстваш, да усетиш?

Видя ли!?

Там, в края на тунела,

трябваше да има светлина…

Но, за жалост, само луната се блещи…

Нямам глас. Нямам власт

над сърцето…

Дали да простя? За последно…

Пак ли?

Дъхът ти се спря…

 

 

07 август 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...