Дъхът ти спря на мойте устни…

Треперейки.

Докосна ги едва, но сякаш ги изгори в

изпепеляваща целувка -

бездиханна.

Сърцето ти учестено заби.

Слабост в нозете!? Коленичил си, защо?

Прошка? Нима?

След толкова грешки и… прошки?

Успя ли?

Да почувстваш, да усетиш?

Видя ли!?

Там, в края на тунела,

трябваше да има светлина…

Но, за жалост, само луната се блещи…

Нямам глас. Нямам власт

над сърцето…

Дали да простя? За последно…

Пак ли?

Дъхът ти се спря…

07 август 2007