7.08.2007 г., 14:52

Дъхът ти спря на мойте устни…

708 0 1

 

Дъхът ти спря на мойте устни…

Треперейки.

Докосна ги едва, но сякаш ги изгори в

изпепеляваща целувка -

бездиханна.

Сърцето ти учестено заби.

Слабост в нозете!? Коленичил си, защо?

Прошка? Нима?

След толкова грешки и… прошки?

Успя ли?

Да почувстваш, да усетиш?

Видя ли!?

Там, в края на тунела,

трябваше да има светлина…

Но, за жалост, само луната се блещи…

Нямам глас. Нямам власт

над сърцето…

Дали да простя? За последно…

Пак ли?

Дъхът ти се спря…

 

 

07 август 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....