30 дек. 2008 г., 12:05
Дъжд
345
0
0
Дъжд
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето.
Тя следва неосъществимата мечта,
недостижима е за нея любовта.
В небосклона тъмен звучи тъжна песен,
всичко е празно, всичко е есен.
Самотата я преследва,
неотлъчно е до нея,
тъгата не тръгва,
чака вълшебната фея.
Навън все още силно вали,
тя болката в себе си тайно държи.
По улиците тихи плахо върви,
по лицето и се спускат парещи сълзи.
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето.
Тя следва неосъществимата мечта,
недостижима е за нея любовта.
В небосклона тъмен звучи тъжна песен,
всичко е празно, всичко е есен.
Самотата я преследва,
неотлъчно е до нея,
тъгата не тръгва,
чака вълшебната фея.
Навън все още силно вали,
тя болката в себе си тайно държи.
По улиците тихи плахо върви,
по лицето и се спускат парещи сълзи.
© Девилиш Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
