30.12.2008 г., 12:05 ч.
Дъжд
358
0
0
Дъжд
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето.
Тя следва неосъществимата мечта,
недостижима е за нея любовта.
В небосклона тъмен звучи тъжна песен,
всичко е празно, всичко е есен.
Самотата я преследва,
неотлъчно е до нея,
тъгата не тръгва,
чака вълшебната фея.
Навън все още силно вали,
тя болката в себе си тайно държи.
По улиците тихи плахо върви,
по лицето и се спускат парещи сълзи.
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето.
Тя следва неосъществимата мечта,
недостижима е за нея любовта.
В небосклона тъмен звучи тъжна песен,
всичко е празно, всичко е есен.
Самотата я преследва,
неотлъчно е до нея,
тъгата не тръгва,
чака вълшебната фея.
Навън все още силно вали,
тя болката в себе си тайно държи.
По улиците тихи плахо върви,
по лицето и се спускат парещи сълзи.
© Девилиш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
