Дъжд

Дъжд

Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето.

Тя следва неосъществимата мечта,
недостижима е за нея любовта.
В небосклона тъмен звучи тъжна песен,
всичко е празно, всичко е есен.

Самотата я преследва,
неотлъчно е до нея,
тъгата не тръгва,
чака вълшебната фея.

Навън все още силно вали,
тя болката в себе си тайно държи.
По улиците тихи плахо върви,
по лицето и се спускат парещи сълзи.