Дъжд
Рейнах се в облак с желания слепи,
вейна ме вятър с къдрици от плам...
Грейна в очите ти радостно цвете,
капка пропука в зеница геран.
Думи побегнаха - някак ненужни
и тишината се свлече без свян
в лапи на огън, запалил пробуждане -
влюбени атоми пееха в храм...
Дъжд се разплака, повярвал във сънища,
длани се сгушиха - птици в гнезда,
мисли препуснаха в чакани пътища,
за да преследват дъх на мечта...
Светъл лъч скъса воала на мрака,
вик се изгуби във друга земя...
Звездни сребрици в души заваляха
и разтопиха на обич - нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
, Ани
