ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Feb 22, 2011, 8:32 PM

Дъжд

  Poetry » Love
1.2K 0 17

Рейнах се в облак с желания слепи,

вейна ме вятър с къдрици от плам...

Грейна в очите ти радостно цвете,

капка пропука в зеница геран.

 

Думи побегнаха - някак ненужни

и тишината се свлече без свян

в лапи на огън, запалил пробуждане -

влюбени атоми пееха в храм...

 

Дъжд се разплака, повярвал във сънища,

длани се сгушиха - птици в гнезда,

мисли препуснаха в чакани пътища,

за да преследват дъх на мечта...

 

Светъл лъч скъса воала на мрака,

вик се изгуби  във друга земя...

Звездни сребрици в души заваляха

и разтопиха на обич - нощта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0