ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
22 feb 2011, 20:32

Дъжд

1.2K 0 17

Рейнах се в облак с желания слепи,

вейна ме вятър с къдрици от плам...

Грейна в очите ти радостно цвете,

капка пропука в зеница геран.

 

Думи побегнаха - някак ненужни

и тишината се свлече без свян

в лапи на огън, запалил пробуждане -

влюбени атоми пееха в храм...

 

Дъжд се разплака, повярвал във сънища,

длани се сгушиха - птици в гнезда,

мисли препуснаха в чакани пътища,

за да преследват дъх на мечта...

 

Светъл лъч скъса воала на мрака,

вик се изгуби  във друга земя...

Звездни сребрици в души заваляха

и разтопиха на обич - нощта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0