22 feb 2011, 20:32

Дъжд 

  Poesía » De amor
1058 0 17

Рейнах се в облак с желания слепи,

вейна ме вятър с къдрици от плам...

Грейна в очите ти радостно цвете,

капка пропука в зеница геран.

 

Думи побегнаха - някак ненужни

и тишината се свлече без свян

в лапи на огън, запалил пробуждане -

влюбени атоми пееха в храм...

 

Дъжд се разплака, повярвал във сънища,

длани се сгушиха - птици в гнезда,

мисли препуснаха в чакани пътища,

за да преследват дъх на мечта...

 

Светъл лъч скъса воала на мрака,

вик се изгуби  във друга земя...

Звездни сребрици в души заваляха

и разтопиха на обич - нощта...

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??