22.02.2011 г., 20:32

Дъжд

1.2K 0 17

Рейнах се в облак с желания слепи,

вейна ме вятър с къдрици от плам...

Грейна в очите ти радостно цвете,

капка пропука в зеница геран.

 

Думи побегнаха - някак ненужни

и тишината се свлече без свян

в лапи на огън, запалил пробуждане -

влюбени атоми пееха в храм...

 

Дъжд се разплака, повярвал във сънища,

длани се сгушиха - птици в гнезда,

мисли препуснаха в чакани пътища,

за да преследват дъх на мечта...

 

Светъл лъч скъса воала на мрака,

вик се изгуби  във друга земя...

Звездни сребрици в души заваляха

и разтопиха на обич - нощта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...