Без теб е тишина и тъмнина,
животът – анонимен апокриф.
Прииждам като приливна вълна,
надвила не един подводен риф.
Не се плашѝ – пред тебе ще се смиря,
ще стана облак, капчици дъждовни.
Обичаш дъжд и аз ще заваля
и този дъжд си струва да се помни.
Налей кафе, цигара запали
и ще споделям топлата ти глътка.
А нека вън вали, вали, вали.
Животът е прекрасен... във прегръдка.
© Цветанка Ангелова Все права защищены