17.05.2017 г., 6:07

Дъжд

978 2 5

Без теб е тишина и тъмнина,

животът – анонимен апокриф.

Прииждам като приливна вълна,

надвила не един подводен риф.

Не се плашѝ – пред тебе ще се смиря,

ще стана облак, капчици дъждовни.

Обичаш дъжд и аз ще заваля 

и този дъжд си струва да се помни.

Налей кафе, цигара запали 

и ще споделям топлата ти глътка.

А нека вън вали, вали, вали.

Животът е прекрасен... във прегръдка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветанка Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...