Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи
и сякаш вали не от моите очи.
Но той не може да достигне сърцето,
едно ранено сърце, сърцето на детето.
Дъждът спря и слънцето изгря
и появи се на хоризонта Дъга!
Една прекрасна многоцветна арка,
фонтан от цветове в небесна синева. ...