Дъжд
Дъжд
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи
и сякаш вали не от моите очи.
Но той не може да достигне сърцето,
едно ранено сърце, сърцето на детето.
Дъждът спря и слънцето изгря
и появи се на хоризонта Дъга!
Една прекрасна многоцветна арка,
фонтан от цветове в небесна синева.
Тя върна ми отново вяра и надеждата,
че няма само лошо има и добро, и красота.
Че то дълбоко е скрито в душата на хората,
от тях зависи дали ще го покажат на света.
© Валентин Миленов All rights reserved.
