Дъжд
Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата
Крещи от тишини строшени думи
Мълчанието като с нож ранява
Но няма кой за теб да се застъпи
И пак си сам пред себе си изправен
и виждаш, че зад теб е пропаст страшна
Ще имаш ли кураж да я прескочиш
или във нея с трясък ще пропаднеш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Георгиева Все права защищены
