Дъжд

23 апр. 2024 г., 15:00

Поэзия » Другая

125 0 1

Дъждът-той ми напомня за сълзите

Когато на небето му се плаче

не му е ни до слънце, ни до нищо

а просто страда то по свой си начин

И плаче непомилвана душата

Крещи от тишини строшени думи

Мълчанието като с нож ранява

Но няма кой за теб да се застъпи

И пак си сам пред себе си изправен

и виждаш, че зад теб е пропаст страшна

Ще имаш ли кураж да я прескочиш

или във нея с трясък ще пропаднеш?