Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата
Крещи от тишини строшени думи
Мълчанието като с нож ранява
Но няма кой за теб да се застъпи
И пак си сам пред себе си изправен
и виждаш, че зад теб е пропаст страшна
Ще имаш ли кураж да я прескочиш
или във нея с трясък ще пропаднеш?
© Росица Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
